25 авг. 2015 г., 22:57

Невъзможна дързост

495 0 5

Невъзможно е със мен да бъдеш нежен, 
както водата не може да е суха.
Поглеждаш ме студено – глух и безметежен,
предизвиквайки в сърцето ми разруха.

 

Невъзможно е с любов да ме докоснеш,
както Слънцето не може да е тъмно.
Отказваш и катеренето да започнеш
към мечтите ни, защото ще е стръмно.

 

Невъзможно е с очи да се усмихнеш,
както сянката не може да е бяла.
Заповядваш и на пулса да утихне
да не попречи на близката раздяла.

 

Невъзможно е от мен да си обичан,
както човекът не може да лети.
Ела със мен и „дръзка” ме наричай,
но нека всичко е възможно щом сме аз и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря!
  • Абсолютно! Някои хора предпочитат да вървят по равното, неудовлетворяващо, сиво ежедневие, докато други се катерят с голи ръце към мечтите си!
  • Отказваш и катеренето да започнеш
    към мечтите ни, защото ще е стръмно."
    Друго си е да е равно! Харесах!
  • Аз все още не съм така въодушевена от получената ритмика, но не е зле. Опитах да бъде трагично това стихотворение, но накрая просто ми изникна изневиделица характерната надежда. :D Благодаря!
  • Прекрасно! Тук си поднесла стиха много ритмично. Харесаха ми чувствата, съмненията и този финал на взаимност! Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...