rudin (Иван Христов)
858 1444
8 ago 2010, 12:12

Невъзможна любов 

  Poesía » De amor
919 0 12

 

Когато те видях да приближаваш,

усещането беше като удар.

От този ден за тебе се сражавам

в очакване на божието чудо.

 

 

Такава хубост - дроздът в мене пее -

едва ли в друга тук ще се повтори.

Тя свети като пламъка елеен

и женственото в тялото говори.

 

 

За своя мъж ти думичка не каза.

Долавях в тебе болката заспала.

Молитвено вървях, като наказан,

в стена от непристъпна катедрала.

 

 

До онзи ден, когато се усетих,

очите ти, че губят своя блясък

и погледът ти - дързък, искрометен -

бе пламъче на свещ в иконостаса.

 

 

Разбрах, по-късно, скритата причина,

когато наедряваше във ханша.

Надеждата ми в дълъг път замина

и моята любов загуби шанса...

 

 

След месеци - щастлива стана майка

на син един, красив и за двамина.

През радостни сълзи се горко вайкам,

че пак ще те загубя за година.

 

 

Но ето, че отново се завърна

на работа, по крехка от девица.

Аз пръв ти честитих, и те прегърнах

с очакваща, приятелска  десница. 

 

 

А погледът ти - щедър и разнежен,

по малкото момче с прикрити вопли, 

със по-загадъчна, след плен, копнежна

признателна усмивка ще ме топли!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??