Невъзможна любов
Когато те видях да приближаваш,
усещането беше като удар.
От този ден за тебе се сражавам
в очакване на божието чудо.
Такава хубост - дроздът в мене пее -
едва ли в друга тук ще се повтори.
Тя свети като пламъка елеен
и женственото в тялото говори.
За своя мъж ти думичка не каза.
Долавях в тебе болката заспала.
Молитвено вървях, като наказан,
в стена от непристъпна катедрала.
До онзи ден, когато се усетих,
очите ти, че губят своя блясък
и погледът ти - дързък, искрометен -
бе пламъче на свещ в иконостаса.
Разбрах, по-късно, скритата причина,
когато наедряваше във ханша.
Надеждата ми в дълъг път замина
и моята любов загуби шанса...
След месеци - щастлива стана майка
на син един, красив и за двамина.
През радостни сълзи се горко вайкам,
че пак ще те загубя за година.
Но ето, че отново се завърна
на работа, по крехка от девица.
Аз пръв ти честитих, и те прегърнах
с очакваща, приятелска десница.
А погледът ти - щедър и разнежен,
по малкото момче с прикрити вопли,
със по-загадъчна, след плен, копнежна
признателна усмивка ще ме топли!
© Иван Христов All rights reserved.
Поздрав! 
