Когато видях лика ти омаен,
безумно се влюбих!
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Погледнах очите, тъй бляскаво жадни,
затворили цвета на есента...
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
А устните, чувствено нежни,
приканващи за обич и любов...
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Гласът ти, макар и безмълвен,
като ябълков ручей струи...
... гласът пак отговори: Невъзможно!
Добре де, пазителю мой,
кога може да стане възможно?
Гласът ми отвръща: Приятелю мой,
когато изпуснеш момента,
недей да скърбиш, в някаква друга вселена
ще бъдеш щастлив!
© Деко Стефанов Todos los derechos reservados