Когато видях лика ти омаен,

безумно се влюбих!

... гласът ми прошепна: Невъзможно!

Погледнах очите, тъй бляскаво жадни,

затворили цвета на есента...

... гласът ми прошепна: Невъзможно!

А устните, чувствено нежни,

приканващи за обич и любов...

... гласът ми прошепна: Невъзможно!

Гласът ти, макар и безмълвен,

като ябълков ручей струи...

... гласът пак отговори: Невъзможно!

Добре де, пазителю мой,

кога може да стане възможно?

Гласът ми отвръща: Приятелю мой,

когато изпуснеш момента,

недей да скърбиш, в някаква друга вселена

ще  бъдеш щастлив!