"Ако аз бях лятото, а той беше зимата,
щяхме да се слеем, за да направим пролет."
- Мойте нощи май ти идват кратки.
Виждам, че се мръщиш мълчалив.
А пък дните ми са ти еднакви -
горещи, изморени летни дни.
Плодовете ми не ги харесваш.
А цветята ми пресъхват рано.
Може би си прав като ме дебнеш,
студено да тушираш моето живяно.
- Пак си се объркала, да знаеш!
Аз си гледам мойте нощи.
Твоите са нараняващо безкрайни
и дори не мисля колко има още.
А плодове изобщо не обичам.
Цветята ми пък са от лед.
Така че, моето момиче,
грей си и си стой далеч.
- Студен си! И себичен.
Но ме искаш. Не умееш да го скриеш под снега.
Сам го каза ''моето момиче''.
А аз не искам и не ще го отрека.
- От слънцето ли трайно полудя?
Или пък лятна болест те удари?
Искал съм я... Ти пък си една...
Само си за искане... Едва ли...
- Февруари, пак си ми сърдит.
Не съм виновна аз, че гледаш мълчаливо.
Ако ме обичаш, си ме прибери.
... ще дойде Август и ще ме затрие...
- Юли, ти си толкова далеч.
А дните ми са малко. Не те стигат.
Скоро Марта ще ме поведе...
Дано със Август си щастлива.
... Така се нижеха годините със дни.
И аз обичах моя Февруари.
Милият ми, колко е красив -
снежен, нежен, чужди дни ще гали...
Сложили ни толкова далеч.
А се обичаме като за 300 месеца.
И ако някога се съберем...
Любовна пролет ще е, безметежна.
© ТтТт Todos los derechos reservados