"Ако аз бях лятото, а той беше зимата,

                                                                   щяхме да се слеем, за да направим пролет."

- Мойте нощи май ти идват кратки.

Виждам, че се мръщиш мълчалив.

А пък дните ми са ти еднакви -

горещи, изморени летни дни.

Плодовете ми не ги харесваш.

А цветята ми пресъхват рано.

Може би си прав като ме дебнеш,

студено да тушираш моето живяно.

- Пак си се объркала, да знаеш!

Аз си гледам мойте нощи.

Твоите са нараняващо безкрайни

и дори не мисля колко има още.

А плодове изобщо не обичам.

Цветята ми пък са от лед.

Така че, моето момиче,

грей си и си стой далеч.

- Студен си! И себичен.
Но ме искаш. Не умееш да го скриеш под снега.

Сам го каза ''моето момиче''.

А аз не искам и не ще го отрека.

- От слънцето ли трайно полудя?

Или пък лятна болест те удари?

Искал съм я... Ти пък си една...

Само си за искане... Едва ли...

- Февруари, пак си ми сърдит.

Не съм виновна аз, че гледаш мълчаливо.

Ако ме обичаш, си ме прибери.

... ще дойде Август и ще ме затрие...

- Юли, ти си толкова далеч.

А дните ми са малко. Не те стигат.

Скоро Марта ще ме поведе...

Дано със Август си щастлива.

... Така се нижеха годините със дни.

И аз обичах моя Февруари.

Милият ми, колко е красив -

снежен, нежен, чужди дни ще гали...

Сложили ни толкова далеч.

А се обичаме като за 300 месеца.

И ако някога се съберем...

Любовна пролет ще е, безметежна.