21 ene 2014, 22:47  

Невъзможна любов

1.3K 3 16

Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.

Ти си дъхът на зениците,
парещи в тъжна самотност,
в нашето искрено вричане
сред безнадеждна бездомност.

През невъзможното гледахме -
през решетките на ръцете,
устните сричаха шепота
и се прегръщахме в трепет.

Избледняха венчалните пръстени
(под водите солени на времето)
от мечтите единствено кръстени
и на пръстите ненаденати...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красноречие чудесно,сложен изказ но пълна яснота в чувстватаБраво Младен
  • Колко красиво осъзнаване на истина... Прекрасно стихотворение...
  • Мерси, Ивелина!
    Радвам се, че прочете и хареса.

    Поздрав от мен!
  • Изключително богат речник имаш, Младене!
    Браво на теб!
  • Мерси Елена /vyatur13/! Трогнат съм от изразеното от теб възхищение!

    Творчески успехи от мен и един незабравим уикенд, ти желая!

    Твой: Мисана

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...