Колко те обичам и за тебе ме боли, 

разумът отрича, но сърцето не греши, 

колко те обичам и до болка липсваш ми, 

лудо в мен сърцето бие, радостта си няма

как да скрия, щом погледна аз към теб, 

виждам погледа студен. 

Срещнах те случайно и за миг се влюбих аз, 

сърцето бие лудо, лудо като вечен миг. 

Двама с теб да бъдем, невъзможно е сега, 

блясъкът в очите изгаря ни във пепелта. 

Срещите случайни, колко радост има в тях, 

погледите тайни, тез очи омайни как се

влюбих само в тях. 

Съдбата ни обрече да страдаме сега, във

нощите самотни тъй двама сме сега. 

Ръце протягаш ти към мен,

гледаш погледа ми натъжен,

колко много ме боли, без теб съм гълъб наранен. 

Как желая аз сега, да бъда твоя във нощта,

страстите горещи, твойте устни нежно,

докосват моите слова. 

Колко те обичам и за тебе ме боли, 

разумът отрича, но сърцето не греши, 

колко те обичам и до болка липсваш ми, 

в огъня изгарят нашите сърца сега.