19 dic 2006, 20:14

Невъзможна любов

  Poesía
1K 0 6

Цигара догаря във нощния бар
и музика - всички танцуват
и като някакъв вечен кошмар
твоят образ отново изплува.


И как да забравя как весело ти
ме милваше в дните, в които
се сбъдваха всичките мои мечти
и се любехме с чувство открито?


Но между нас застанаха те -
родители, думи, години..
Днес как да не кажа"Обичам те",
като чувството в мен не изстина.


И ти ме обичаш, но няма къде
да се скрием - те ще научат.
Ако някой случайно за нас разбере,
най-лошото ще ни се случи.


Но със надежда поглеждам напред -
любовта е всесилна, аз зная.
Някой ден ще бъда отново със теб,
ако ще да е в ада или в рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За да застанат толкова неща между вас, може наистина причината да е важна. Помисли върху това. Любовта не е само първичен инстинкт, а бъдеще.
  • Да, любовта е любов, тя е Божествена искра или пламък - зависи от това докъде човек е стигнал по пътя към единението си с Него. И всеки я носи винаги в сърцето си. Но аз мисля, че за да се случи сбъдване на тази любов между мъж и жена, трябва да има и свещ, която да бъде запалена. И не зная какъв е фокуса тази свещ да не се свърши. Може би има магьосник, който знае...
  • На една любов не може да и се случи нищо по- лошо от раздялата!
    Поздрав за текста!
  • Няма невъзможна любов, сигурна съм в това!
    Любовта си е любов, дори, когато не е взаимна, тя е чувство, което е вътре в човека.
  • "Любовта е всесилна...". Така съм чувала да казват, но има пречки, които трудно се преодоляват. Всъщност зависи от влюбените.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....