11 ene 2013, 20:16

Невъзможно

1.7K 0 3

Невъзможното утре отново до ъгъла чака

и със  жадни очи тихо крачи  в една безнадежност…

А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,

ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!

 

Невъзможното утре и днес ти задава въпроси:

Как? Защо? Докога? И дали ще се сбъднат мечтите…

И в съня ти се спира. Сякаш иска мига да изпроси.

После бавно си тръгва… А след него са неми звездите…

 

Невъзможното утре е може би нашето вчера,

невъзможно заченато в сбъркан и сив кръговрат.

И до лудост боли, щом е трудно сега да намеря

две искри, дето палят любов в този случващ се свят…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е трудно с този чувствен заряд, Дани!
    Ти палиш с Поезията си!
    Аплодисменти!!!
  • Един внимателен и задълбочен прочит на това произведение води до извода, че сюжетът,а и самият израз, пораждат многолики и то дълбоки размисли, които не могат да се поберат в рамките на обичайната любовна лирика.Те значат много повече.
    Приеми моите искрени поздравления!!!
  • ВЕЛИКОЛЕПИЕ!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...