Невъзможното утре отново до ъгъла чака
и със жадни очи тихо крачи в една безнадежност…
А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,
ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!
Невъзможното утре и днес ти задава въпроси:
Как? Защо? Докога? И дали ще се сбъднат мечтите…
И в съня ти се спира. Сякаш иска мига да изпроси.
После бавно си тръгва… А след него са неми звездите…
Невъзможното утре е може би нашето вчера,
невъзможно заченато в сбъркан и сив кръговрат.
И до лудост боли, щом е трудно сега да намеря
две искри, дето палят любов в този случващ се свят…