11.01.2013 г., 20:16 ч.

Невъзможно 

  Поезия » Любовна
1284 0 3

Невъзможното утре отново до ъгъла чака

и със  жадни очи тихо крачи  в една безнадежност…

А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,

ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!

 

Невъзможното утре и днес ти задава въпроси:

Как? Защо? Докога? И дали ще се сбъднат мечтите…

И в съня ти се спира. Сякаш иска мига да изпроси.

После бавно си тръгва… А след него са неми звездите…

 

Невъзможното утре е може би нашето вчера,

невъзможно заченато в сбъркан и сив кръговрат.

И до лудост боли, щом е трудно сега да намеря

две искри, дето палят любов в този случващ се свят…

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е трудно с този чувствен заряд, Дани!
    Ти палиш с Поезията си!
    Аплодисменти!!!
  • Един внимателен и задълбочен прочит на това произведение води до извода, че сюжетът,а и самият израз, пораждат многолики и то дълбоки размисли, които не могат да се поберат в рамките на обичайната любовна лирика.Те значат много повече.
    Приеми моите искрени поздравления!!!
  • ВЕЛИКОЛЕПИЕ!
Предложения
: ??:??