Обичам да се сгуша, ей така,
притихнала, на силното ти рамо,
да слушам ударите на гръдта,
да знам, че ме сънуваш
само
с коси, разплетени на бял сатен,
с ръце, докосващи коприненото тяло.
И нищо друго да не виждаш в мен,
освен душата ми, окъпана във бяло.
© Петя Дичева Todos los derechos reservados