27 nov 2013, 15:39

Невъзможност

  Poesía
949 0 0

Капка хлад изтича от листо
на две дървета с корени в безкрая.
Люшва се, замира, продължава
под звука от клоните метален,
вплетени отвъд и тук,
потръпват в режещото ехо.
Минута в гъста кал безплътна,
сок отровен в стволите тече
във вени мътни окрилени,
в корените им чук кове
нажеженото желязо сиво.
Полюшват се, примират в статичност,
безчувствени те плуват в кръга
затворен някъде без почва,
без хумус, без вода, без ден,
сглобен от счупените светове.
От там те клоните протягат,
вплитат се сякаш са ръце,
в стремеж вековен плод да сътворят -
изгнил, мухлясал, съсухрен, изкривен.
В сън дълбок те корените вплитат
всеки сам със себе си отделно,
невъзможност сляпа, неприкрита
соковете си да вкусят,
от горчивостта сладост да изпият.
Устрем в дъх, в шепот от метал,
капка хлад изтича от листо
и как изчезва всичко пак
в минута - гъста кал безплътна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...