4 feb 2014, 22:16  

Невъзможност

  Poesía
800 0 9

                 Невъзможност

 

Какво ли ни остана - невъзможност...

и никому несподелени диви страсти?!

Така ли сме орисани, защото...

лишени сме от мигове прекрасни?!

 

Веднъж в живота можем да препуснем

в пространството - в света на необята...

а ние позволихме до пропуснем

една любов вълшебна, чиста, свята.

 

Нима, защо, кое и как се случва...

връхлитат непотребните въпроси.

И няма смисъл - отговорът глух е,

а щастието между нас частица проси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Решението ни трябва да е достатъчно отлагано и отлежало, за да е категорично и подплътено с достатъчно аргументи, които да ни спестят разочарованието!!!
    Господ си знае работата!!!
    Поздрави Динко и Васил!!!
  • Понякога се случва точно това! И като пропуснем вълшебния миг, съдбата ни коренно се променя! Поздрав!
  • Е, да, който иска търси начин, който не - причина, но понякога моралната ни ангажираност и разум надделяват над чувствата и емоциите!!! И тогава...
  • Мисля, че не сме лишени, а сами се лишаваме по ред причини. казват да не съжаляваме, но как да спрем спомена?
    Споделям мнението от една песен на Христо Деянов - Доктора:
    "Няма нищо невъзможно,
    стига силно да го искаш,
    а със божията помощ
    даже можеш да летиш!"
  • Понякога се колебаем да протегнем рька и да грабнем своето щастие...
    а още по-болезнено е, когато знаем, че то е на крачка от нас,
    а не можем да му се наслаждаваме!!!
    Вие как бихте постъпили, Приятели???...
    Благодаря ви!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...