4 feb 2014, 22:16  

Невъзможност 

  Poesía
644 0 9

                 Невъзможност

 

Какво ли ни остана - невъзможност...

и никому несподелени диви страсти?!

Така ли сме орисани, защото...

лишени сме от мигове прекрасни?!

 

Веднъж в живота можем да препуснем

в пространството - в света на необята...

а ние позволихме до пропуснем

една любов вълшебна, чиста, свята.

 

Нима, защо, кое и как се случва...

връхлитат непотребните въпроси.

И няма смисъл - отговорът глух е,

а щастието между нас частица проси.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Решението ни трябва да е достатъчно отлагано и отлежало, за да е категорично и подплътено с достатъчно аргументи, които да ни спестят разочарованието!!!
    Господ си знае работата!!!
    Поздрави Динко и Васил!!!
  • Понякога се случва точно това! И като пропуснем вълшебния миг, съдбата ни коренно се променя! Поздрав!
  • Е, да, който иска търси начин, който не - причина, но понякога моралната ни ангажираност и разум надделяват над чувствата и емоциите!!! И тогава...
  • Мисля, че не сме лишени, а сами се лишаваме по ред причини. казват да не съжаляваме, но как да спрем спомена?
    Споделям мнението от една песен на Христо Деянов - Доктора:
    "Няма нищо невъзможно,
    стига силно да го искаш,
    а със божията помощ
    даже можеш да летиш!"
  • Понякога се колебаем да протегнем рька и да грабнем своето щастие...
    а още по-болезнено е, когато знаем, че то е на крачка от нас,
    а не можем да му се наслаждаваме!!!
    Вие как бихте постъпили, Приятели???...
    Благодаря ви!!!
  • "И няма смисъл - отговорът глух е,
    а щастието между нас частица проси."
    Щастието ще те намери !Аплодисменти за хубавия стих!
  • Хубаво!
  • Благодаря ти, Силвия!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Може би, точно невъзможното осъществяване ще я съхрани "...вълшебна, чиста, свята."
    Поздрав, Камелия!
Propuestas
: ??:??