4 sept 2014, 10:16  

Невъзможност

  Poesía
1K 0 2

Страхувам се да те забравя -
от невъзможност

се раздира тишината

дори, когато хапя спомени
трапчив привкус   

остава във устата.
Разрязвам обич
не погледнах етикета,
с изтекъл срок на годност

и нагарча,
а в раните ù ровят сто врабчета
да отделят едно зрънце

от  плява.
Страхувам се да те забравя.
Полудявам
Очаквам скоро да се съмне,
ако заспя и те забравя
Ще мога ли с изгрева да си те върна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...