Страхувам се да те забравя -
от невъзможност
се раздира тишината
дори, когато хапя спомени
трапчив привкус
остава във устата.
Разрязвам обич
не погледнах етикета,
с изтекъл срок на годност
и нагарча,
а в раните ù ровят сто врабчета
да отделят едно зрънце
от плява.
Страхувам се да те забравя.
Полудявам
Очаквам скоро да се съмне,
ако заспя и те забравя
Ще мога ли с изгрева да си те върна?
© Наталия Божилова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
