20 may 2007, 15:59

Невъзвратимо

  Poesía
927 0 20
Как непонятно закова се в мен.
Пропуснат миг от делника забързан...
Недей!
Невъзвратим е този ден.
И ти си безвъзвратно с мен обвързан...

Прекрачих прага на осъдена душа.
А даже не разбрах къде отивам...
Подирил си ме... Имаш ме..
в съня.
И всяка нощ в ръцете ти заспивам.

Недей!
Невъзвратим е този миг.
Поискал си ме. Имаш ме.
Магия...
От платоничен полъх сътворих
безплътно сбъдване, в нощта да те
ЗАВИЯ!

И без да те усетя, стъпи в мен!
Сега сме живи само под луната.
Денят е нощ... Нощта е ден...
Прекрачихме взаимно самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...