25 mar 2011, 12:14

Невъзвратимост

  Poesía » Civil
703 0 3

"... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."

Неизвестен емигрант
по времето на комунизма, преди смъртта си


Всяко докосване
до мисълта за теб
ми възвръща отново живота.
Прогонва смъртта.

 

И макар безвъзвратно далеч,
безнадеждно отвъд пропастта,
ти сияеш завинаги -
в мен.
Ти
събуждаш безумно надеждата:
там, отвъд, в един приказен ден,
ще сме пак неразделни.

 

Прегърнати -
във вечността...
И свободни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятелю Ангел,
    За твое сведение аз съм постоянно в родината – поне от 20 години и помагам много повече, отколкото предполагаш.
    Колкото до това, че в България вече “нямало комунизъм” – взри се внимателно наоколо си и ще откриеш, че голяма част от комунизма стои непокътната, макар и в нов вид.
  • Коментарът е за теб, а не починалия емигрант:
    Ами като си толкова голям патриот, защо не се завърнеш в "родината" да помагаш със знанията и опита си, а само хленчиш отнякъде си? Вече повече от 20 години в България няма комунизъм, така че си добре дошъл.


  • Усетих духовната сила на лирическия герой...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...