IvanBarzakov (Иван Бързаков)
38 3
25 mar 2011, 12:14

Невъзвратимост 

  Poesía » Civil
532 0 3

"... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."

Неизвестен емигрант
по времето на комунизма, преди смъртта си


Всяко докосване
до мисълта за теб
ми възвръща отново живота.
Прогонва смъртта.

 

И макар безвъзвратно далеч,
безнадеждно отвъд пропастта,
ти сияеш завинаги -
в мен.
Ти
събуждаш безумно надеждата:
там, отвъд, в един приказен ден,
ще сме пак неразделни.

 

Прегърнати -
във вечността...
И свободни.

 

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приятелю Ангел,
    За твое сведение аз съм постоянно в родината – поне от 20 години и помагам много повече, отколкото предполагаш.
    Колкото до това, че в България вече “нямало комунизъм” – взри се внимателно наоколо си и ще откриеш, че голяма част от комунизма стои непокътната, макар и в нов вид.
  • Коментарът е за теб, а не починалия емигрант:
    Ами като си толкова голям патриот, защо не се завърнеш в "родината" да помагаш със знанията и опита си, а само хленчиш отнякъде си? Вече повече от 20 години в България няма комунизъм, така че си добре дошъл.


  • Усетих духовната сила на лирическия герой...
Propuestas
: ??:??