Невъзвратимост
"... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."
Неизвестен емигрант
по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване
до мисълта за теб
ми възвръща отново живота.
Прогонва смъртта.
И макар безвъзвратно далеч,
безнадеждно отвъд пропастта,
ти сияеш завинаги -
в мен.
Ти
събуждаш безумно надеждата:
там, отвъд, в един приказен ден,
ще сме пак неразделни.
Прегърнати -
във вечността...
И свободни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бързаков Всички права запазени
