Mar 25, 2011, 12:14 PM
Невъзвратимост
"... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."
Неизвестен емигрант
по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване
до мисълта за теб
ми възвръща отново живота.
Прогонва смъртта.
И макар безвъзвратно далеч,
безнадеждно отвъд пропастта,
ти сияеш завинаги -
в мен.
Ти
събуждаш безумно надеждата:
там, отвъд, в един приказен ден,
ще сме пак неразделни.
Прегърнати -
във вечността...
И свободни.
© Иван Бързаков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Коментарът е за теб, а не починалия емигрант:
Ами като си толкова голям патриот, защо не се завърнеш в "родината" да помагаш със знанията и опита си, а само хленчиш отнякъде си? Вече повече от 20 години в България няма комунизъм, така че си добре дошъл.
-
Усетих духовната сила на лирическия герой...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За твое сведение аз съм постоянно в родината – поне от 20 години и помагам много повече, отколкото предполагаш.
Колкото до това, че в България вече “нямало комунизъм” – взри се внимателно наоколо си и ще откриеш, че голяма част от комунизма стои непокътната, макар и в нов вид.