30 sept 2007, 20:35

Неясност ...

  Poesía
1.3K 0 2

Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...

Чуствата от желанието и от редното
пречупват всичко в мен.
А страстта към поредното
ме спира и отново съм в плен...

Мисли отрупани... омраза разкрита,
грешки повтаряни накъде да се скитам...
Думи неказани... обич прикрита...
чуства преплетени... Kак да опитам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми,а за първа творба е направо страхотно!

    Мисли отрупани... омраза разкрита,
    грешки повтаряни накъде да се скитам...
    Думи неказани... обич прикрита...
    чуства преплетени... Kак да опитам?!

    Продължавай да пишеш.
  • С този хубав стих си дошла , Христина при нас!
    Съжалявам, че е останал незабелязан , но ти пиши,
    доказвай се , защото го можеш.ДОБРЕ ДОШЛА ДЕТЕ!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...