Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...
Чуствата от желанието и от редното
пречупват всичко в мен.
А страстта към поредното
ме спира и отново съм в плен...
Мисли отрупани... омраза разкрита,
грешки повтаряни накъде да се скитам...
Думи неказани... обич прикрита...
чуства преплетени... Kак да опитам?!
© Христина Колева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
