Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...
Чуствата от желанието и от редното
пречупват всичко в мен.
А страстта към поредното
ме спира и отново съм в плен...
Мисли отрупани... омраза разкрита,
грешки повтаряни накъде да се скитам...
Думи неказани... обич прикрита...
чуства преплетени... Kак да опитам?!
© Христина Колева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
