30 сент. 2007 г., 20:35

Неясност ...

1.3K 0 2

Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...

Чуствата от желанието и от редното
пречупват всичко в мен.
А страстта към поредното
ме спира и отново съм в плен...

Мисли отрупани... омраза разкрита,
грешки повтаряни накъде да се скитам...
Думи неказани... обич прикрита...
чуства преплетени... Kак да опитам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми,а за първа творба е направо страхотно!

    Мисли отрупани... омраза разкрита,
    грешки повтаряни накъде да се скитам...
    Думи неказани... обич прикрита...
    чуства преплетени... Kак да опитам?!

    Продължавай да пишеш.
  • С този хубав стих си дошла , Христина при нас!
    Съжалявам, че е останал незабелязан , но ти пиши,
    доказвай се , защото го можеш.ДОБРЕ ДОШЛА ДЕТЕ!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...