21 ago 2009, 12:37

Независимост

  Poesía
977 0 5

От любопитство те опитах отначало.

Бе сладка, топла... и поисках още.

Разля се като дрога  в зажадняло тяло

и зацарува в будните ми нощи.

 

В мъгла от страст обвиваше ми сетивата.

И инхалирах те във всяка алвеола.

На чувствата опъваше ми тетивата,

с любов ме зарази, по-тежка от ебола.

 

Попивах те по кожата си, като доза.

Четях те жадно, като стар роман.

Броях до среща - за поредната наркоза.

Завършен бях любовен наркоман.

 

 

Сега забравата е моят антидот.

А спомените - хапче против грях.

Не съм зависимият влюбен идиот,

макар че предпочитам да си бях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велизар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...