21 ago 2009, 12:37

Независимост

  Poesía
983 0 5

От любопитство те опитах отначало.

Бе сладка, топла... и поисках още.

Разля се като дрога  в зажадняло тяло

и зацарува в будните ми нощи.

 

В мъгла от страст обвиваше ми сетивата.

И инхалирах те във всяка алвеола.

На чувствата опъваше ми тетивата,

с любов ме зарази, по-тежка от ебола.

 

Попивах те по кожата си, като доза.

Четях те жадно, като стар роман.

Броях до среща - за поредната наркоза.

Завършен бях любовен наркоман.

 

 

Сега забравата е моят антидот.

А спомените - хапче против грях.

Не съм зависимият влюбен идиот,

макар че предпочитам да си бях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велизар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...