От любопитство те опитах отначало.
Бе сладка, топла... и поисках още.
Разля се като дрога в зажадняло тяло
и зацарува в будните ми нощи.
В мъгла от страст обвиваше ми сетивата.
И инхалирах те във всяка алвеола.
На чувствата опъваше ми тетивата,
с любов ме зарази, по-тежка от ебола.
Попивах те по кожата си, като доза.
Четях те жадно, като стар роман.
Броях до среща - за поредната наркоза.
Завършен бях любовен наркоман.
Сега забравата е моят антидот.
А спомените - хапче против грях.
Не съм зависимият влюбен идиот,
макар че предпочитам да си бях...
© Велизар Todos los derechos reservados