21 авг. 2009 г., 12:37

Независимост

985 0 5

От любопитство те опитах отначало.

Бе сладка, топла... и поисках още.

Разля се като дрога  в зажадняло тяло

и зацарува в будните ми нощи.

 

В мъгла от страст обвиваше ми сетивата.

И инхалирах те във всяка алвеола.

На чувствата опъваше ми тетивата,

с любов ме зарази, по-тежка от ебола.

 

Попивах те по кожата си, като доза.

Четях те жадно, като стар роман.

Броях до среща - за поредната наркоза.

Завършен бях любовен наркоман.

 

 

Сега забравата е моят антидот.

А спомените - хапче против грях.

Не съм зависимият влюбен идиот,

макар че предпочитам да си бях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велизар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...