21.08.2009 г., 12:37

Независимост

976 0 5

От любопитство те опитах отначало.

Бе сладка, топла... и поисках още.

Разля се като дрога  в зажадняло тяло

и зацарува в будните ми нощи.

 

В мъгла от страст обвиваше ми сетивата.

И инхалирах те във всяка алвеола.

На чувствата опъваше ми тетивата,

с любов ме зарази, по-тежка от ебола.

 

Попивах те по кожата си, като доза.

Четях те жадно, като стар роман.

Броях до среща - за поредната наркоза.

Завършен бях любовен наркоман.

 

 

Сега забравата е моят антидот.

А спомените - хапче против грях.

Не съм зависимият влюбен идиот,

макар че предпочитам да си бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велизар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...