28 jun 2011, 20:53  

Незавършена 

  Poesía » Filosófica
946 0 2

 

Недоплетена, косата ми се разпилява
в погледа ти сиво безметежен,
дори лек полъх не остава
от допира, доскоро нежен.

 

Кръпките на недошитото ми тяло
стават видими и за очите.
Детето в мен отдавна е разбрало -
късно е да си спасим душите...

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??