Неземна душа

Dreamerin (Христина)
12 90

20 jun 2007, 21:50

Poesía

1252 0 2

Пак сама се рее душата ми

под звездното синьо небе,

пак сама се крие и бяга,

ранена от брой зверове.

Къде да отиде, се пита и тича,

свободна от мойто сърце,

сама, да, сама е в мрака,

но волна с нови криле.

Бяла магьосница ли и даде чудните леки нозе,

тя ли , да, тя май създаде и розово снежни ръце,

да милва и гали, да трие сълзите, родена под ново небе,

а глас, да, какъв глас и даде, на нежно и плахо дете.

"А спътник не искаш ли, някой приятел?"

попита я бялата фея,

"Не, аз съм за полет създадена,

а не на земя да живея!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.