11 jul 2007, 8:33

НЕЗНАЕШ

  Poesía
1.5K 0 1
Живееш, твориш, оцеляваш
и трудно надигаш глава.
За въздух се бориш с реката,
с вълните, с живота, с смъртта.

Живееш, твориш, оцеляваш,
с приятел споделяш тъга.
Не знаеш дали ще повярва,
не знаеш за ножа в гърба.

Живееш, твориш, оцеляваш,
от болка, крещейки в нощта.
Вярваш във светлото бъдеще,
вярваш, че сбъдваш мечта.

Живееш, твориш, оцеляваш,
изпитваш безброй страхове,
през мъглата не можеш да бягаш,
не падаш, безкрайно сломен.

Живееш, твориш, оцеляваш
и искаш усмивки да даваш.
Не знаеш кой си, защо си дошъл,
не знаеш какво да поискаш,
не знаеш какво да дадеш
и накъде да поемеш!
Не знаеш защо си роден!
Но знаеш как да живееш,
знаеш как да шептиш
и знаеш как да обичаш!

Живееш, твориш, оцеляваш
и трудно надигаш глава!
През мъглата не можеш да бягаш!
Не знаеш за ножа в гърба!
          15.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...