Незнайно защо

Как да забравя и как да простя,

щом никаква прошка не искаш?!

И как да оставя да мине това,

щом никаква грешка не чувстваш...

Незнайно защо се блъскаме в мрака,

щом носим светлината във себе си!

Не знам и защо убиваме порива,

щом толкова дълго го търсихме...

Забиваме винаги остриета със страст

в сърцата, които обичаме

и търсим с охота най-дълбоката пропаст,

в която любовта си да скриеме...

Мъглата тегобна обгръща ни бавно,

притъпява ни в миг сетивата

забравили минало и нетърсещи бъдеще

ще скитаме в нея самотно...