1.10.2013 г., 21:38

Незнайно защо

801 0 0

Как да забравя и как да простя,

щом никаква прошка не искаш?!

И как да оставя да мине това,

щом никаква грешка не чувстваш...

 

Незнайно защо се блъскаме в мрака,

щом носим светлината във себе си!

Не знам и защо убиваме порива,

щом толкова дълго го търсихме...

 

Забиваме винаги остриета със страст

в сърцата, които обичаме

и търсим с охота най-дълбоката пропаст,

в която любовта си да скриеме...

 

Мъглата тегобна обгръща ни бавно,

притъпява ни в миг сетивата

забравили минало и нетърсещи бъдеще

ще скитаме в нея самотно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...