28 may 2021, 17:00

Ничий

  Poesía
522 1 2

 

Кажете ми,

какво е да си ничий.

Нали всеки се ражда

от родители.

Дори да не ги е познал.

Всеки въздух е поел

на своята земя.

И своето небе

за пръв път е видял.

Дори сега да е далече.

Как може да е ничий.

Най-малкото той

на себе си принадлежи.

И на същото небе,

под което е изплакал.

И на същата земя,

която ще го приюти.

За последно.

Ничий си само,

ако не си се родил.

 

© Паулина Недялкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички живеем и умираме, робувайки на битието. А смисълът на стихотворението е друг. Но не си го хванал. Тук изобщо не става въпрос за битието. Колко ли хора биха се радвали да са нечии. Освен онези, дето ходят по облаците и си мислят, че така са свободни. И считат останалите за... примитивни. Мислят се за по-по-най. Не, не това е свободата. Това е Егото. Много е тънка границата между здравословното Его и психопатията.
  • Ив, свободата е тази, която ни дава правото да намерим онзи или онова нещо, на когото и на което искаме да бъдем нечии. Нечий приятел, нечия любов, нечий фен, нечий слушател, нечий читател.... Принадлежност не означава собственост или власт.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...