28 мая 2021 г., 17:00

Ничий

515 1 2

 

Кажете ми,

какво е да си ничий.

Нали всеки се ражда

от родители.

Дори да не ги е познал.

Всеки въздух е поел

на своята земя.

И своето небе

за пръв път е видял.

Дори сега да е далече.

Как може да е ничий.

Най-малкото той

на себе си принадлежи.

И на същото небе,

под което е изплакал.

И на същата земя,

която ще го приюти.

За последно.

Ничий си само,

ако не си се родил.

 

© Паулина Недялкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички живеем и умираме, робувайки на битието. А смисълът на стихотворението е друг. Но не си го хванал. Тук изобщо не става въпрос за битието. Колко ли хора биха се радвали да са нечии. Освен онези, дето ходят по облаците и си мислят, че така са свободни. И считат останалите за... примитивни. Мислят се за по-по-най. Не, не това е свободата. Това е Егото. Много е тънка границата между здравословното Его и психопатията.
  • Ив, свободата е тази, която ни дава правото да намерим онзи или онова нещо, на когото и на което искаме да бъдем нечии. Нечий приятел, нечия любов, нечий фен, нечий слушател, нечий читател.... Принадлежност не означава собственост или власт.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...