Паулина_Недялкова (Паулина Недялкова)
31 22
28 мая 2021 г., 17:00

Ничий 

  Поэзия
290 1 2

 

Кажете ми,

какво е да си ничий.

Нали всеки се ражда

от родители.

Дори да не ги е познал.

Всеки въздух е поел

на своята земя.

И своето небе

за пръв път е видял.

Дори сега да е далече.

Как може да е ничий.

Най-малкото той

на себе си принадлежи.

И на същото небе,

под което е изплакал.

И на същата земя,

която ще го приюти.

За последно.

Ничий си само,

ако не си се родил.

 

© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всички живеем и умираме, робувайки на битието. А смисълът на стихотворението е друг. Но не си го хванал. Тук изобщо не става въпрос за битието. Колко ли хора биха се радвали да са нечии. Освен онези, дето ходят по облаците и си мислят, че така са свободни. И считат останалите за... примитивни. Мислят се за по-по-най. Не, не това е свободата. Това е Егото. Много е тънка границата между здравословното Его и психопатията.
  • Ив, свободата е тази, която ни дава правото да намерим онзи или онова нещо, на когото и на което искаме да бъдем нечии. Нечий приятел, нечия любов, нечий фен, нечий слушател, нечий читател.... Принадлежност не означава собственост или власт.
Предложения
: ??:??