Кажете ми,
какво е да си ничий.
Нали всеки се ражда
от родители.
Дори да не ги е познал.
Всеки въздух е поел
на своята земя.
И своето небе
за пръв път е видял.
Дори сега да е далече.
Как може да е ничий.
Най-малкото той
на себе си принадлежи.
И на същото небе,
под което е изплакал.
И на същата земя,
която ще го приюти.
За последно.
Ничий си само,
ако не си се родил.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова Всички права запазени