Ничий

28.05.2021 г., 17:00 ч.

Поезия

285 1 2

Кажете ми,

какво е да си ничий.

Нали всеки се ражда

от родители.

Дори да не ги е познал.

Всеки въздух е поел

на своята земя.

И своето небе

за пръв път е видял.

Дори сега да е далече.

Как може да е ничий.

Най-малкото той

на себе си принадлежи.

И на същото небе,

под което е изплакал.

И на същата земя,

която ще го приюти.

За последно.

Ничий си само,

ако не си се родил.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Паулина_Недялкова (Паулина Недялкова)

2021-06-19T20:21:07+03:00

Всички живеем и умираме, робувайки на битието. А смисълът на стихотворението е друг. Но не си го хванал. Тук изобщо не става въпрос за битието. Колко ли хора биха се радвали да са нечии. Освен онези, дето ходят по облаците и си мислят, че така са свободни. И считат останалите за... примитивни. Мислят се за по-по-най. Не, не това е свободата. Това е Егото. Много е тънка границата между здравословното Его и психопатията.
Паулина_Недялкова (Паулина Недялкова)

2021-06-01T02:12:04+03:00

Ив, свободата е тази, която ни дава правото да намерим онзи или онова нещо, на когото и на което искаме да бъдем нечии. Нечий приятел, нечия любов, нечий фен, нечий слушател, нечий читател.... Принадлежност не означава собственост или власт.