28.05.2021 г., 17:00

Ничий

512 1 2

 

Кажете ми,

какво е да си ничий.

Нали всеки се ражда

от родители.

Дори да не ги е познал.

Всеки въздух е поел

на своята земя.

И своето небе

за пръв път е видял.

Дори сега да е далече.

Как може да е ничий.

Най-малкото той

на себе си принадлежи.

И на същото небе,

под което е изплакал.

И на същата земя,

която ще го приюти.

За последно.

Ничий си само,

ако не си се родил.

 

© Паулина Недялкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички живеем и умираме, робувайки на битието. А смисълът на стихотворението е друг. Но не си го хванал. Тук изобщо не става въпрос за битието. Колко ли хора биха се радвали да са нечии. Освен онези, дето ходят по облаците и си мислят, че така са свободни. И считат останалите за... примитивни. Мислят се за по-по-най. Не, не това е свободата. Това е Егото. Много е тънка границата между здравословното Его и психопатията.
  • Ив, свободата е тази, която ни дава правото да намерим онзи или онова нещо, на когото и на което искаме да бъдем нечии. Нечий приятел, нечия любов, нечий фен, нечий слушател, нечий читател.... Принадлежност не означава собственост или власт.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...