mariele (Мариела Пидева)
24 84
21 abr 2013, 11:37  

Ничия 

  Poesía » Otra
572 0 3

Събуди се от сянката на спомена

и с длани утринни покри лице.

Дали я бе видял на ставане

или случайно минал бе?

 

Отмина. Тя стаи дъха си.

И влага замъгли тревожния ù поглед,

докато я разсея с прегръдка

причината за нейната тревога.

 

Представи си го, без да се обръща,

как тихо спеше в облачния пух.

Протегна мислено ръка да го погали.

Приготви се да се сбогува за пореден път.

 

Че туй легло не беше нейното

и споменът го знаеше. Безспорно...

Затуй я чакаше отвън, да я прегърне

и отведе далеч поредната ù обич.

 

Алманах "Нова българска литература 2010"

© Мариела Пидева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !
  • С най-добри чувства Ками.Остави ме без думи.
  • Боже, Мими, кажи сега на това, че е чиста случайност и Съдбата няма пръст в тази работа !!! Дори пишем за подобни неща, по едно и също време !!! Няма да те оценявам, защото съм пристрастна, а и по-важно е ти да усещаш, че си докоснала "Нечия Душа със своята"!!! ОБИЧАМ ТЕ !!! Ками
Propuestas
: ??:??