mariele
24 el resultado
През всичките тези години те чаках,
знаех, че дишаш за мен.
И аз дъха си спирах понякога,
за да остане за теб.
Знаех, че има те нейде създаден ...
  542 
Пустош, празнота и огън,
следи димящи, парещи очи.
Кълба от пушек, мирис на отрова,
проклятие и вик незаглушим.
Молба за помощ – Божия забрава, ...
  753 
Обич моя
Обич моя, откъде дойде?
Кой ти каза как да ме намериш?
Вече късно е, но хайде, влез.
От студ си посинял и цял трепериш. ...
  601 
За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта. ...
  2157  15 
Освен студът и вятърът навън,
освен реката от тегла човешки
през мен минава – сякаш е насън
и образът ти – близък и далечен.
Събужда нежност, лирика, любов, ...
  537 
Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците по ...
  1501 
Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги ...
  591 
На дълъг път
Притвори ме в прегръдка. Замълчах.
Прииска ми се да се казваш Щастие.
Целуна с нежност моята ръка
и аз целунах твоята в отплата. ...
  577 
Поетът е роден, за да обича
По всички сиви пътища дотук
вървя и падам, спъвам се и тичам.
Но всеки камък ваях в калъп,
издялан от сърцето на обичал. ...
  752 
Танцувай с мен под тихата луна,
танцувай с мен под ласката на вятъра;
под сребърния звън на сутринта,
когато всичко е от чисто злато.
Когато всеки шум топи се в тишина ...
  1311  10 
Кога ли най-накрая ще успея
в живота си да сложа малко ред?
И гледам как „съвременните” хора
не спират и вървят напред, напред...
Изглеждат сякаш знаят си цената, ...
  907  10 
Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе, ...
  748 
Пръстенът на дясната ръка
чертае от години траектории;
за първи път свали го тази нощ
и после не успя да го намери.
Погледна тя, дали под подлостта ...
  911 
На всички вас, които сте обичали, обичате и ще продължавате да го правите!
Знаеш ли колко си хубав,
когато се смеят очите ти?
И как оставам без думи,
когато ме гали смехът ти? ...
  925 
Стоя и гледам те. И искам да повярвам,
че онзи вечен сблъсък помежду ни
утихнал е и бавно се потапя
във всяка следваща усмивка, в смеха ни.
Стоя и гледам те. Очите ти са мили. ...
  748 
Не пали свещта, душата ми е гола!
По-уязвима никога не е била.
Мечтите ми съсипаха я, милата,
и питам се, кога ли ще се спра
с мечти абсурдни дрехи да ù правя ...
  748 
Събуди се от сянката на спомена
и с длани утринни покри лице.
Дали я бе видял на ставане
или случайно минал бе?
Отмина. Тя стаи дъха си. ...
  553 
Безкрайна планинска река
Мариела Пидева
Ако някой ден изведнъж полудея
и следа не остане от мен,
няма да има огромно значение ...
  586 
Пространството към теб
За сетен път очите си притварям,
глава накланям лекичко назад,
за да отдъхна тихо от умората
натрупана през седмичния бяг. ...
  701 
Когато в онзи ден последен тръгна
към твоята несбъдната мечта,
в мен се скъса нещо и помръкна
смехът на всички утринни слънца.
Да дишам заболя ме. Да копнея. ...
  671 
Старецът
Мариела Пидева
Молещи очите му се взират
в блъскащата се тълпа.
Страните му сълзи преливат - ...
  655 
Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди. ...
  1564 
Вятър в партитурата
Предай нататък, цяла ме раздай,
пръсни ме на парчета, като чаша.
Не са ми нужни празните слова,
когато се отнасят за душата ми. ...
  1113 
Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее ...
  1651  11 
Propuestas
: ??:??