mariele
24 el resultado
През всичките тези години те чаках,
знаех, че дишаш за мен.
И аз дъха си спирах понякога,
за да остане за теб.
Знаех, че има те нейде създаден ...
  554 
Пустош, празнота и огън,
следи димящи, парещи очи.
Кълба от пушек, мирис на отрова,
проклятие и вик незаглушим.
Молба за помощ – Божия забрава, ...
  767 
Обич моя
Обич моя, откъде дойде?
Кой ти каза как да ме намериш?
Вече късно е, но хайде, влез.
От студ си посинял и цял трепериш. ...
  620 
За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта. ...
  2185  15 
Освен студът и вятърът навън,
освен реката от тегла човешки
през мен минава – сякаш е насън
и образът ти – близък и далечен.
Събужда нежност, лирика, любов, ...
  556 
Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците по ...
  1531 
Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги ...
  611 
На дълъг път
Притвори ме в прегръдка. Замълчах.
Прииска ми се да се казваш Щастие.
Целуна с нежност моята ръка
и аз целунах твоята в отплата. ...
  592 
Поетът е роден, за да обича
По всички сиви пътища дотук
вървя и падам, спъвам се и тичам.
Но всеки камък ваях в калъп,
издялан от сърцето на обичал. ...
  763 
Танцувай с мен под тихата луна,
танцувай с мен под ласката на вятъра;
под сребърния звън на сутринта,
когато всичко е от чисто злато.
Когато всеки шум топи се в тишина ...
  1333  10 
Кога ли най-накрая ще успея
в живота си да сложа малко ред?
И гледам как „съвременните” хора
не спират и вървят напред, напред...
Изглеждат сякаш знаят си цената, ...
  927  10 
Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе, ...
  759 
Пръстенът на дясната ръка
чертае от години траектории;
за първи път свали го тази нощ
и после не успя да го намери.
Погледна тя, дали под подлостта ...
  919 
На всички вас, които сте обичали, обичате и ще продължавате да го правите!
Знаеш ли колко си хубав,
когато се смеят очите ти?
И как оставам без думи,
когато ме гали смехът ти? ...
  935 
Стоя и гледам те. И искам да повярвам,
че онзи вечен сблъсък помежду ни
утихнал е и бавно се потапя
във всяка следваща усмивка, в смеха ни.
Стоя и гледам те. Очите ти са мили. ...
  762 
Не пали свещта, душата ми е гола!
По-уязвима никога не е била.
Мечтите ми съсипаха я, милата,
и питам се, кога ли ще се спра
с мечти абсурдни дрехи да ù правя ...
  761 
Събуди се от сянката на спомена
и с длани утринни покри лице.
Дали я бе видял на ставане
или случайно минал бе?
Отмина. Тя стаи дъха си. ...
  570 
Безкрайна планинска река
Мариела Пидева
Ако някой ден изведнъж полудея
и следа не остане от мен,
няма да има огромно значение ...
  597 
Пространството към теб
За сетен път очите си притварям,
глава накланям лекичко назад,
за да отдъхна тихо от умората
натрупана през седмичния бяг. ...
  714 
Когато в онзи ден последен тръгна
към твоята несбъдната мечта,
в мен се скъса нещо и помръкна
смехът на всички утринни слънца.
Да дишам заболя ме. Да копнея. ...
  684 
Старецът
Мариела Пидева
Молещи очите му се взират
в блъскащата се тълпа.
Страните му сълзи преливат - ...
  670 
Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди. ...
  1587 
Вятър в партитурата
Предай нататък, цяла ме раздай,
пръсни ме на парчета, като чаша.
Не са ми нужни празните слова,
когато се отнасят за душата ми. ...
  1135 
Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее ...
  1669  11 
Propuestas
: ??:??