Ничия жена

1 abr 2007, 23:10

Poesía

688 0 8

Невярна съм, в съня си те напускам
и чужди ласки диря във нощта.
Със белогриви ветрове препускам,
в зеници на звезди блестя.
Докосвам с обич облаци крилати,
косите си разплитам и звъня.
Така е всяка черна нощ, откакто
забрави, че съм ничия жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ничия жена

Искате да прочетете повече?

Propuestas