Аз и ти. Два различни свята.

Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,

Ти, който на себе си ме обричаш.

И аз вече зная коя съм,

Защо съществувам?

Защо така те обичам?

Ти и аз, която в очите ти се губя,

Нарушавам твойто спокойствие и правилата ти,

Руша уединението в дома ти.

Не жена, а безпокойство. Твоята вечна беля.

Аз и ти.

Който прави по-съвършен света ми.

Разкрива ми всички вълшебства.

Аз и ти, който ме караш да се преоткрия.

Аз и ти. Два различни свята.

Ти и аз.

Е равно на ние.

Автор: Полина Велчова