Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам?
Защо така те обичам?
Ти и аз, която в очите ти се губя,
Нарушавам твойто спокойствие и правилата ти,
Руша уединението в дома ти.
Не жена, а безпокойство. Твоята вечна беля.
Аз и ти.
Който прави по-съвършен света ми.
Разкрива ми всички вълшебства.
Аз и ти, който ме караш да се преоткрия.
Аз и ти. Два различни свята.
Ти и аз.
Е равно на ние.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени