15 abr 2008, 23:03

Ние, жените 

  Poesía
3409 0 36

Ние жените,

обичащи силно,

в любовта си

до края се вричаме.

Често болезено,

даже през сълзи

клетвени думи

изричаме.

С шепи раздаваме.

Зло не таим.

Прощаваме и

непростимото.

Приятелство дирим

и не корим,

щом не ни върнат

дължимото.

Ние жените,

с големи сърца,

все в любовта

се заклеваме,

и се стараем

дълбока следа,

пак да  оставим 

след себе си.

.................................

Но...

Жертва ли станеш

на любовта.

Обричаш се ти

на раздяла.

Изгаряш ли в пламъка

на ревността.

Тръгвай!

Не чакай пощада!

 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав за стиха, Танче!

    Вальо, те тези чорапи са ви слабото място на вас мъжете.
    Много се засягате на чорапи
  • Истински женски стих от истинска Жена!!!
    С обич, Таничка!!!
  • Стихът ти е истински пожар !!!!!!!!!!
  • andrina_mark (Павлина Джарова):

    Знаеш ли Поли, и нека съм ясен!
    Всичко това е прекрасно
    и не само, че с теб съм съгласен
    а с последната строфа - угаснах!
  • Аплодисменти,Таня!!!Великолепен стих!!!
  • "Ние жените,/с големи сърца,/все в любовта/се заклеваме,/и се стараем

    /дълбока следа,/пак да оставим /след себе си."

    Дай, Боже, всекиму да срещне такива жени - с големи сърца! Поздравления, Таня!
  • Браво Танче.Хубаво и верно.Пиши.Излей си душата и ще ти олекне.Успех.
  • Великолепен стих, Таничка! Великолепен!!! Е, мен пак ме нямаше за "премиерата" , но му се насладих с удоволствие!
    Може ли малко със закъснение, да напиша нещичко на Napolitano (Валентино)?

    Стига, бе, Вальо, тез стихове в рими,
    за кого ли все пак ги редиме?
    Дали за мъжете (и черни, и бели)
    или за призраци мними???
    За кого си купуваме нови обувки
    и за кого ли така се рисуваме?
    Не е за „Михаля”. Че и без преструвки
    в леглата ви с обич палуваме.
    Остави ти чорапите! Те за делник,
    а делници, знаеш сам - много,
    но трудно е, всъщност, при толкоз безделници
    да „носим пищови на голо”...
    За туй и глава ни боли, и сме бесни...
    Пък и защо да вървиме при GP-то,
    когато за някои всичко са песени
    и нещо им куца във пипето???
    А иначе, всичко е точно и ясно –
    единички, без ценните нули -
    това сме без вас, но знаеш цената,
    когато животът ни брули...
    И купуване има, и нервни системи,
    от Его – дори разминаване...
    Но има, все пак, в тези, двете вселени
    любов - до най-пълно отдаване...
  • Браво, Таничка! Прекрасен и истинен стих! Поздрав и прегръдка!
  • Поздрав и прегръдка!!!
    БРАВО!!!
  • Много близък ми стана стиха ти!Видях се в него...Поздравления!
  • Благодаря на момчетата, отбили се тук!
    Поздрав за всички!
  • Да сте ни живи и здарви, да има поне кой да ни вкарва от време на време в правия път, иначе сме го закъсали. Страхотни сте. С преклонение, целувам крайчето на полата ви! Още веднъж, браво Танче - изпяла си го сякаш този стих!
  • вие жените, наистина сте голяма сила!!!
    поздрави!!!
  • "Но...
    Жертва ли станеш
    на любовта.
    Обричаш се ти
    на раздяла.
    Изгаряш ли в пламъка
    на ревността.
    Тръгвай!
    Не чакай пощада!" - За жалост, така е в живота, всяко нещо има начало и край. А колкото по силна е една любов, толкова по печален е нейният край! Много, много ми хареса стиха ти Таня!
  • Ех,ние жените...,които...
    "Прощаваме и
    непростимото."
    Но добре е,че има и от другите,
    за който разказва Докс...
    Така всеки среща това,което
    заслужава...
    Ех,понякога се случват и "грешни срещи"...
    Но такъв е животът!!!
    Хубав стих!Колко добре ни "размисли"...!
    Поздравления!С обич,Таничка!
  • допълнително се заредих
    с енергия... с отзивите се е получила
    чудесна страница
    поздрав !
  • Танче, страхотно е стихчето ти и влиза от раз в любимите ми!Такова признание за жените!!!

    П.П.Валентино, колкото и да не ми се иска да си призная, в стиха ти има изключително голяма доза истина!!!
  • Танче, надявам се да не сме те обидили с нашата малка хумористична, поетична заигравка Непременно ще се опитам да открия препоръчаната от теб книга.

    Валентино: Заболя ме стомахът да се смея, страхотен си
  • Не исках да стане противодействие на половете, въпреки че то е от както свят светува. Различни сме, в истините и правотата си. Стихът ми е провокиран от книгата "Параноя на страстта" на Робин Норууд.
    Препоръчвам я на всички, желаещи да открият себе си!
  • Стъхът е много хубав. Поднесен по женски с женски изтини изпълнен. Няма лошо, гледни точки колкото щеш - БРАВО!

    А сега оговор на: tiha_chest (Марина Стоянова)



    Ние мъжете обичаме силно
    не само парите
    колите
    полите
    обичаме също жените.
    Докога? - Ще ти кажа:
    Щом на вратата мъжа се покаже
    с напрегната нервна сиитема
    отчаян от бачкане
    уморен и
    сломен е
    от размисли скапан е даже.
    Децата
    жената го гледат в ръцете
    какво им е купил
    донесъл,
    дори да се сети да купи и цвете
    жената все се "почесва".
    Мъжът е черен,
    жената добрата
    съмнително гледа за грешка
    интересува я само заплатата
    не човек е за нея мъжа,
    а....касова бележка!
    А после дори и бира неможе
    да пие една без преструвки
    защото видиш ли мили ми Боже
    тя си купила нови обувки.
    нищо, че вече,
    чифта 4о
    се валят из коридора
    за нея нормално е - разбира се
    нали само жените са...хора!
    Не знаел видиш ли къде са чорапите
    не знаел къде са - умувал,
    не стига че си дава заплатата
    ами той не подрежда чорапи
    купува ги!
    Жената го чакала гола в чаршафите
    защото я треска мерака
    не го чакате там да си лафите
    не ви трябва мъжа а..."трудовака".
    И после все недоволни,
    в сублимни момети все глава ви боли
    ами щом сте толкова болни
    идете при свойто GP!
    Защо ли не кажете нещо веднъж,
    мило и нежно за него
    на вас ви трябва горкичкият мъж
    за да чешете само
    вашето его!

    (всичко това е казано с хумор разбира се)
  • Много женствен стих от истинска жена и дама.Целувам Ви ръка.Поздрави.
  • ЗАРЕДИХ СЕ С ЕНЕРГИЯТА НА СТИХА И НА ЧУДЕСНИТЕ КОМЕНТАРИ-БЛАГОДАРЯ!!!
  • Много силен и мъдър стих!
    До болка верен...
  • Ех...че хубаво...!!!
    Великолепна идея и изпълнение!
    Съпричастна съм!
    прегръщам те с обич, мила Танечка.
  • Виждам в коментарите и поетичен дуел

    Много хубав стих, Танче!!! Поздравления!!!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Такива сме ние, жените!Браво, Таня!
  • Браво, Таничка!
    Чудесен, истинен стих!

    Поздрави и на теб, Марина!
  • ние жените,дълбоко в нас,в съкровеното,където е пламъка пазим обичта си винаги!!!
    поздрав Таничка!адски си прави!страхотен стих!
  • Танче, страхотен стих и ВЕРЕН! Благодаря ти, за който

    Докс:

    Вие мъжете обичате силно
    парите,
    колите,
    полите
    с дължината на педя.
    Докога, кажи ми,
    така ще щадите
    вашата крехка нервна система.
    Все жената,
    сестрата,
    децата
    за ваште неволи и бели кахъри
    ядат на Баба Яга метлата.
    А вие - яхнали гордо
    прахосмукачка Хитачи,
    викате силно:
    Ний сме юнаци!
    В гърдите се биете,
    пиете бира
    за силни се имате,
    а всъщност...
    не знаете и простите неща
    къде се намират.
    Дъщерята подава на татко
    чорапите,
    жената го чака гола
    под чаршафите...
    Всички в услуга готови са да угодят
    на негова милост - Мъжът!

    с най-добри чувства
  • Eeeeeeeeeeeeeeeee Докс направо ме уби
  • Ние жените..
    О,да,определено се раздаваме!
    Поздрав,Таничка!
  • "С шепи раздаваме.

    Зло не таим.

    Прощаваме и

    непростимото."

    И защо сме такива?Нима
    нявга Бог ни създаде такива?
    Че излишни Адам имал ребра,
    а не знаел какво е красивото...

    Поздравления за идеята Таничка!Съпричастна съм към въпросите!


  • Много хубав ритъм ...Много ми хареса...Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??