Ние, жените
Ние жените,
обичащи силно,
в любовта си
до края се вричаме.
Често болезено,
даже през сълзи
клетвени думи
изричаме.
С шепи раздаваме.
Зло не таим.
Прощаваме и
непростимото.
Приятелство дирим
и не корим,
щом не ни върнат
дължимото.
Ние жените,
с големи сърца,
все в любовта
се заклеваме,
и се стараем
дълбока следа,
пак да оставим
след себе си.
.................................
Но...
Жертва ли станеш
на любовта.
Обричаш се ти
на раздяла.
Изгаряш ли в пламъка
на ревността.
Тръгвай!
Не чакай пощада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
