Ние сме красиви

В гънките на дните сиви
мисъл блага ромоли.
Всъщност, ние сме красиви –
и тя, и той, и аз, и ти!

Ето там, отсреща, някой лудо
бълва гущери, змии и лава!
После със извивки на влечуго,
яростта му постепенно отминава.

Друг се носи твърде вяло,
по течение от болка и сълзи,
но слънцето и днес изгряло,
с отблясъци ще го дари!

Трети, счупен на парчета,
тръгва в хиляди посоки,
за да стигне там, където
свършват всичките потоци!

Навикът ни е като опора,
за която вързани сме със синджир.
Всеки своя кръг чертае без умора,
копнеейки за илюзорен мир.

Обаче има нещо мило,
в тези кръгови движения!
Подобно на Всемира
и ние знаем – няма права линия!

Разтваряме се във нощта,
за да се превърнем в ноти, думи, цветове!
Всички ние сме пилоти
и пътуваме към нови светове!

Дали от алкохола, дали от Aguilera,
осенен съм от тази мисъл жива!
Не, не е химера!
Ние всички, ние всички сме красиви!