Ни мога вечи аз да глйедам,
как хората край мйен съ висилйът,
а ас да плача, ни издържам,
чувек съм кат тях, ут кръф и плът!
Дъли фъф мйен са и всилила
нифируятна съмута,
ни могъ, ни издържам вечи,
започнафа да ми ръстът крила.
Красиф сам ас, уви гулям красефец,
обачи сам, сам на пустия му сфят
и търся моята женица, ма истинската
ако можи, не гумина и със розъв цфят. ...