Нифируятна съмута
Ни мога вечи аз да глйедам,
как хората край мйен съ висилйът,
а ас да плача, ни издържам,
чувек съм кат тях, ут кръф и плът!
Дъли фъф мйен са и всилила
нифируятна съмута,
ни могъ, ни издържам вечи,
започнафа да ми ръстът крила.
Красиф сам ас, уви гулям красефец,
обачи сам, сам на пустия му сфят
и търся моята женица, ма истинската
ако можи, не гумина и със розъв цфят.
Виднъж ма глйеда убавица,
на спирката утсреща сйеднала идна,
ду нея кроткити и двйе дичица
със геволските си лица.
Поглеждам я и аз така упасну
и мисля си сига,
чи кату дойди футубуса,
ша я натискам вътри ас.
Обачи другу са пулучи,
прублем фъсникна ф тоя час,
пуфлякуха ма стаду баби,
за съжилении съм са натискал с тях.
Направу ни издържам вечи,
ни мога аз да разбира,
какво със мени всйе са случва,
чи ма наляга самута.
Живея ас фъф тоя сфят чудесен,
ма нещу хич ни мий къту песин
и май ши трябва да пристана,
чи ниличима стана мойтъ рана.
А пък за най-края аз ши кажа,
чи хич ни мога, ами са срамувам
и дажи не ши кажа, ами ви показъх,
чи ут жинити са страхувам.
На един човек, който си мислеше, че любов не може да е с "ф" !
п.п. Бате Гошо, няма да ти казвам името!
© Ян Тра All rights reserved.
