Nightrain
В душата си пътувам,
тя е моят влак.
Между безкрая на всемира
и теб се рея пак.
Тя е моят влак,
той все към теб форсира.
В безпътен ден, в тунелен мрак,
към теб пътува, без да спира.
Изгубя ли посоката в нощта
и лутам ли се, без да зная пътя –
отивам при вселенската душа
и тя ми сочи теб в безброя мътен.
И пак със плам, и тласък нов
маршрута верен е готов.
Остава аз да начертая
пределите безплътни на безкрая.
И знам, че с тебе ще се видим там.
Но пак потънах в размишления
и океана мислен ме отнесе.
Потъна моят влак и наводнение
в кабината ми суха се нанесе.
© Хел Todos los derechos reservados