Nightrain

В душата си пътувам,

тя е моят влак.

Между безкрая на всемира

и теб се рея пак.

Тя е моят влак,

той все към теб форсира.

В безпътен ден, в тунелен мрак,

към теб пътува, без да спира.

Изгубя ли посоката в нощта

и лутам ли се, без да зная пътя –

отивам при вселенската душа

и тя ми сочи теб в безброя мътен.

И пак със плам, и тласък нов

маршрута верен е готов.

Остава аз да начертая

пределите безплътни на безкрая.

И знам, че с тебе ще се видим там.

Но пак потънах в размишления

и океана мислен ме отнесе.

Потъна моят влак и наводнение

в кабината ми суха се нанесе.