НИЙ ВСЕ СМЕ НЕДОВОЛНИ
Над Витоша блести небето,
като огромен похлупак,
и слънчо, както е прието
жеравата равпръсква пак!
От жега София е притеснена,
въздиша за планински хлад,
от този ад е уморена
за зимата изпитва глад!
И хората са ужасени!
Птънали във пот и яд
И псуват времето на смени
и лятото във своя град!
През лятото мори ни жега,
През зимата пък мрем от студ!
През есента дъжда ни стяга
През Май умората е тук!
Не виждам нийде угодия!
Природата ни не е хас!
Все мрънкаме, това не крия!
О, все сме с поводи за „бяс”!
29.05.2016г.Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados