НИЙ ВСЕ СМЕ НЕДОВОЛНИ

Над Витоша блести небето,

като огромен похлупак,

и слънчо, както е прието

жеравата  равпръсква пак!

От жега София е притеснена,

въздиша за планински хлад,

от този ад е уморена

за зимата изпитва глад!

И хората са ужасени!

Птънали във пот и яд

И псуват времето на смени

и лятото във своя град!

През лятото мори ни жега,

През зимата пък мрем от студ!

През есента дъжда ни стяга

През Май умората е тук!

Не виждам нийде угодия!

Природата ни не е хас!

Все мрънкаме, това не крия!

О, все сме с поводи за „бяс”!

  29.05.2016г.Драгойново